Постинг
01.07.2009 07:42 -
.
Автор: drblondy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12432 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2010 04:34
Прочетен: 12432 Коментари: 23 Гласове:
9
Последна промяна: 27.11.2010 04:34
1.
анонимен -
тъжно
01.07.2009 07:52
01.07.2009 07:52
но истина. Заровени в собствените си проблеми, не виждаме хората с по-големи проблеи от нашите.
Бабата сигурно и утре ще е там - този път се спри - не за да отмиеш срама от днес, а от човещина - спри се и дори само и се усмихни - една усмивка в този свят струва много повече от всичко друго.
За да живем " опушения си БГ живот" се нуждаем от малко повече надежда и малко повече усмивки.
Усмихнат ден ...........
цитирайБабата сигурно и утре ще е там - този път се спри - не за да отмиеш срама от днес, а от човещина - спри се и дори само и се усмихни - една усмивка в този свят струва много повече от всичко друго.
За да живем " опушения си БГ живот" се нуждаем от малко повече надежда и малко повече усмивки.
Усмихнат ден ...........
Трудно стана да се разпознава, кой моли за помощ и кой върти чист бизнес свирейки на струната на състрадателността.
На подобни хора, когато мога поспирам, при други отминавам - въпрос на вътрешна преценка, но загризе ли ме, като тебе съвестта, знам че съм пропуснал шанса да изявя доброто в себе си.
И си ми е терсене, досущ като на теб.
Почти също толкоз, колкото когато премина през някой "нуждаещ" се от гилдията на просяците, каквато във всеки един град е много добре организирана - местата са точно разпределени, хората назначени, оборота им - сериозен.
Но, видиш ли някой да предлага част от себе си срещу помощта ти, видиш ли срама и болката в очите му, то той истински се нуждае от нея.
Водата, в която си нагазила с тази тема е много дълбока, може да се изговори много по нея и същевременно нищо да не се каже.
Блонди, имаш още съвест - ще ти пречи.
Ще ти пречи много в епохата на безсъвестните.
Но, ... пази я!
Тя е сред малкото ни различия, които ни определеят все още като хора.
Колкото и да ни пречи на моменти.
цитирайНа подобни хора, когато мога поспирам, при други отминавам - въпрос на вътрешна преценка, но загризе ли ме, като тебе съвестта, знам че съм пропуснал шанса да изявя доброто в себе си.
И си ми е терсене, досущ като на теб.
Почти също толкоз, колкото когато премина през някой "нуждаещ" се от гилдията на просяците, каквато във всеки един град е много добре организирана - местата са точно разпределени, хората назначени, оборота им - сериозен.
Но, видиш ли някой да предлага част от себе си срещу помощта ти, видиш ли срама и болката в очите му, то той истински се нуждае от нея.
Водата, в която си нагазила с тази тема е много дълбока, може да се изговори много по нея и същевременно нищо да не се каже.
Блонди, имаш още съвест - ще ти пречи.
Ще ти пречи много в епохата на безсъвестните.
Но, ... пази я!
Тя е сред малкото ни различия, които ни определеят все още като хора.
Колкото и да ни пречи на моменти.
И мога само да добавя, повечето хора имат съвест и знаят как да я 'използват', лошото е че повечето се сещат да го направят когато е вече ненужно. А още по-лошото е, че в това забързано и проблемно ежедневие почти никока не ни остава време даже и да се замислим, камо ли да почустваме 'перото' на съвеста.
цитирайМоже би трябваше просто да купиш един хляб и да го занесеш на бабата, без да взимаш букетчето.
цитирайБло, а защо просто не се върна?
тичала съм след такива хора по улицата, за да им купя нещо за ядене. давала съм пари, храна, дрехи, но и аз като теб съм силно резервирана в началото, защото съм виждала как парите биват изпивани, а храната - приемана с презрение и неудоволствие, защото всъщност човекът не е гладен.
обаче и един на сто наистина да има мужда ми се струва, че си заслужава, да те прецакат в останалите 99 пъти.
ако не си могла вчера - просто се върни днес.
не защото по този начин ще приспиш съвестта си, а защото може наистина да помогнеш :)
цитирайтичала съм след такива хора по улицата, за да им купя нещо за ядене. давала съм пари, храна, дрехи, но и аз като теб съм силно резервирана в началото, защото съм виждала как парите биват изпивани, а храната - приемана с презрение и неудоволствие, защото всъщност човекът не е гладен.
обаче и един на сто наистина да има мужда ми се струва, че си заслужава, да те прецакат в останалите 99 пъти.
ако не си могла вчера - просто се върни днес.
не защото по този начин ще приспиш съвестта си, а защото може наистина да помогнеш :)
не се самоупреквай, да...права си, но, както каза и Валсодар-как да разпознаем истинската болка...Та ние на всяка крачка се препъваме в протегнати ръце до степен да сме обръгнали.И адна малка частица в нас иска да раздава, но голямата осъзнава, че това е не милостиня, не нужда, а бизнес.И когато една такава баба, която вероятно наистина продава цветя за хляб, те срещне...ти просто отминаваш...Между другото-рози ли продаваше?Леко повехнали?
рисети ме за една моя сходна случка - http://benra.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/01/eskimo.356778
цитирайрисети ме за една моя сходна случка - http://benra.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/01/eskimo.356778
чета те и през цялото време сякаш докосвам чуството ти за вина, твоята, това е грешката на това общество, създава ни чуство за вина на всеки ъгъл, така съсипва автоконтрола и си мисли че гради ценности, а всаштнoст манипулира съзнанието ни,когато някои не си е свършил работата и не си ти нито тези които минават от там.
Преди години в една европейска столица забелязах че нямаше просъци по улиците, попитах, къде са ги изгонили, казаха ми че просто ги няма, държавата се е погрижила всички да са нахранени и облечени, да имат къща, после ми прибавиха, че можеби скоро ще ги има когато дойдат от изток, но ще бъде странно. Има ги вече и там, тези които са направили свои начин на живот просенето.
Иначе поста ми хареса, добре написан.
цитирайПреди години в една европейска столица забелязах че нямаше просъци по улиците, попитах, къде са ги изгонили, казаха ми че просто ги няма, държавата се е погрижила всички да са нахранени и облечени, да имат къща, после ми прибавиха, че можеби скоро ще ги има когато дойдат от изток, но ще бъде странно. Има ги вече и там, тези които са направили свои начин на живот просенето.
Иначе поста ми хареса, добре написан.
darling, тъжно да.
Мерси, усмихнат и на теб. :)
цитирайМерси, усмихнат и на теб. :)
valsodar написа:
Но, видиш ли някой да предлага част от себе си срещу помощта ти, видиш ли срама и болката в очите му, то той истински се нуждае от нея.
Но, видиш ли някой да предлага част от себе си срещу помощта ти, видиш ли срама и болката в очите му, то той истински се нуждае от нея.
заради това ми е гадно. вече не различаваме кога е моментът да бъдем хора.
не знам какво да допълня. Само се чудя, след като повечето имаме съвест, защо ги срещаме на всеки ъгъл? Само "шефовете " им ли нямат съвест? И къде са децата им, внуците им, родителите им, Масларова?
цитирайsoho написа:
Може би трябваше просто да купиш един хляб и да го занесеш на бабата, без да взимаш букетчето.
Сох, права си - трябваше. Но не го направих.
днес я нямаше. Имало е по` човек от мен. Дано.
Ти ли беше? :)
цитирайТи ли беше? :)
градински маргарити. Леко повехнали.
цитирай Не прави като мен. Благодаря :)
цитирайВсеки човек си има път. Някои пътища се пресичат. Няма как да начертаем карта на несъществуващи пътеки. Но можем да си ги представим. Ако беше купила букетче, нямаше да има този текст ... не и точно ТОЗИ текст. И ние щяхме да сме една идея по-малко осъзнати.
цитирайименно. благодаря. разбра ме.
цитирай
17.
bemberski -
текст като шамар. страхотен. ст...
01.07.2009 23:20
01.07.2009 23:20
текст като шамар.
страхотен. страховит.
благодаря.
цитирайстрахотен. страховит.
благодаря.
прости ми, но земно е и истинско. :)
цитирай
19.
bemberski -
разбира се
01.07.2009 23:55
01.07.2009 23:55
затова благодаря.
цитирайтегав става не само живота...
цитирай
21.
анонимен -
случка
10.07.2009 09:57
10.07.2009 09:57
еййй, блогът ти е супер, това първо. второ - горното ми напомни един случай...с един мъж, лекар, бг-емигрант, влязохме веднъж в Мото на Аксаков. пред вратата една възрастна и много спретната жена просеше съвсем дискретно. той обаче я отмина, а аз вървях след него и й дадох. забелязах го, че с периферното си зрение видя. после вътре се държа адски студено с мен. и не знам защо, но ми се струва, че именно това му развали настроението.
цитирайно това определено ме впечатли!
Най-напред с хубавия стил.
После темите, които засягаш са много повече от една, и то все актуални и на място!
Мен ме "загриза" съвестта за увяхналата надежда!:(((
Бих се върнала и бих дала надежда на бабата, дори това да е само една метафора...
Вероятно си го направила.
Иска ми се да вярвам,че България не е само на перачите и силикона, а на всички нас.
Иска ми се да вярвам...
Поздрави!
цитирайНай-напред с хубавия стил.
После темите, които засягаш са много повече от една, и то все актуални и на място!
Мен ме "загриза" съвестта за увяхналата надежда!:(((
Бих се върнала и бих дала надежда на бабата, дори това да е само една метафора...
Вероятно си го направила.
Иска ми се да вярвам,че България не е само на перачите и силикона, а на всички нас.
Иска ми се да вярвам...
Поздрави!
Докато можеш да се срамуваш си още човек.
Щом съвестта ти е заговорила, значи си още добър човек.
Изпиваш ли болка от несправедливостта значи все още си буден човек.
Остава само да станеш силен човек и да се бориш със злото във всичките му вариаанти.
цитирайЩом съвестта ти е заговорила, значи си още добър човек.
Изпиваш ли болка от несправедливостта значи все още си буден човек.
Остава само да станеш силен човек и да се бориш със злото във всичките му вариаанти.
Търсене
За този блог
Гласове: 2612
Блогрол
1. Той е неописуем!
2. НужникЪт
3. Близначката на блондинката
4. Тя ми подари локвичка
5. За нея никога не ми достигат думи
6. Paз-мисли, страдащи от клаустрофобия
7. Търси се кака...
8. Склад за ударени самолети
9. Още една весела страна на живота
10. Задъхано...от жажда по сребърни дракони
11. Котарашки мироглед
12. Канарейка?
13. Ддд`Оричела!
14. Пилчови вълнения
15. Йоши
2. НужникЪт
3. Близначката на блондинката
4. Тя ми подари локвичка
5. За нея никога не ми достигат думи
6. Paз-мисли, страдащи от клаустрофобия
7. Търси се кака...
8. Склад за ударени самолети
9. Още една весела страна на живота
10. Задъхано...от жажда по сребърни дракони
11. Котарашки мироглед
12. Канарейка?
13. Ддд`Оричела!
14. Пилчови вълнения
15. Йоши